Вярвам на своя път

Имаше много моменти, в които усещах, че изоставам.
Че вече „трябваше“ да съм стигнала някъде – където и да е това.

Не съм там, където си мислех, че ще бъда.
Но днес е достатъчно просто да бъда – тук.
В настоящето. В мир със себе си.

Преди броях постижения, сравнявах се, гонех щастието.
Сега броя друго – онези моменти, в които наистина чух себе си.
Моментите, в които си простих.
Моментите, в които казах „не“ на неща, които ме отдалечаваха от това коя съм.

Уча се да бъда – не перфектна, а истинска.
Вече не търся съвършенство, а усещане.
Живот, който е изцяло мой. По моя начин.

И да, не знам накъде ще ме отведе този път.
Но за първи път в живота си – вярвам му.